Буквата се чете и пише.
Звукът се чува и изговаря.
Звуковете са гласни и съгласни.
Гласните съдържат само глас и образуват срички. Те са шест на брой: а-ъ; о-у; е-и.
Гласните са широки(а,о,е) и тесни(ъ,у,и)
Съгласните са сонорни, звучни или беззвучни.
Сонорните съгласни съдържат много глас и малко шум.
Това са съгласните в думата ЛаМаРиНа + Й.
Звучните съгласни съдържат глас и шум.
Звучните съгласни са Б, В, Г, Д, Ж, З. Това са първите шест съгласни в азбуката.
Беззвучните съгласни са П, С, Ф, Т, Ш, К ,Х, Ц, Ч. Те съдържат малко глас и много шум.
В края на думата звучен съгласен се чува като съответния беззвучен - Б се чува като П, В - като Ф, Г като К, Д като Т, Ж като Ш, З като С.
Ако се колебаем коя буква да напишем, променяме думата, така че след съгласната да има гласен звук.
/град-градове, гост-гости, праг-прага, лов-лова/
Буквата Я в началото на думата означава два звука Й и А.
Буквата Ю в началото на думата означава два звука Й и У.
Буквата Я след гласен звук означава два звука - Й и А.
Буквата Ю след гласен звук означава два звука - Й и У.
Буквата Я след съгласен звук означава един звук .
Буквата Ю след съгласен звук означава един звук .
Буквата Щ винаги означава два звука - Ш и Т.
ДЖ - 2 букви – 1 звук
ДЗ - 2 букви - 1 звук
Буквата Ь не означава звук, а бележи, че предния съгласен се чува по-меко.
Йо се пише в началота на думата или след гласен: Йоан, майор
Ьо се пише винаги след съгласен: шофьор, монтьор
Буквата Й бележи съгласен звук - не образува срички.
Й или И в края на думата?
Когато се означава един предмет,се пише й (един порой) - 2 срички.
Когато се означават много предмети,се пише и (много порои) - 3 срички.
Думата означава нещо: предмет, признак на предмета или действие.
Пренасянето на думите става по срички: Ма-ма, чо-век,са-мо
При пренасяне никога буква не остава сама на горния или на долния ред.
Главна буква се пише в началото на текст или изречение.
/Мама е красива и добра./
Имената се пишат с главни букви. /Иван, Моника, Георги, Самоков /Аз живея в Самоков./
Думите, свързани по смисъл, образуват изречение.
Чрез съобщителното изречение се съобщава нещо.В края му пишем точка.
/Аз обичам България./
Чрез въпросителното изречение задаваме въпрос.В края му се пише въпросителен знак.
/Ще ходиш ли на училище?/
Удивителният знак се поставя след изречение, което означава заповед или силни чувства.
/Затвори вратата! или Ох,боли ме зъб!/
Изреченията, свързани по смисъл, образуват текст.
Когато пишем и четем, общуването е устно. Когато говорим и слушаме, общуваме писмено.
